ЗА РОДИТЕЛИ

Родителите и детският лагер "Детско Един-Е-Ние ЖИВОТ"

Има една снимка от първия лагер, която казва ако не всичко ,то много за отношението родител-дете. Отношение, което ведомо и неведомо работим и се опитваме да  случим в Детския лагер " Деца в Свобода и Творчество".  Снимката е от първия лагер, проведен в сърцето на Балката, под хижа Васил Левски, на митичната и мистична поляна Маазите.

Помня как очите ми минаха през десетки снимки, за да намерят тази и вътрешния ми глас как радостно сподели "Това Е"!

Ето тук се усеща как родителите, възрастните можем да бъдем БлагоПриятна среда за детското творчество. 

Да бъдем разумни ангели, създаващи усещане в децата за невидимо желано присъствие. 

Ангели от плът, Пазители и БлагоНосещи. 

Ангели,  към които децата могат да отправят без страх молбите си. 

Ангели  родители, които  с разумността си можем да  изчистим налепия детски мързел, прораснал като мъхчета върху детското творческо вдъхновение.  

Затова и в поканата към децата за втория детски лагер на Иракли бях включил страничка за Родители. В нея споделях усещанията си, както и кратката, но съществена практика от първия лагер. Споделям я и сега, тъй като тя си е в сила.  Вътрешните ми гласове подсказват, че и да се променя нещо в нея, то няма да е принципът, а само методите, по които ще се случва. 

Принципите към Родителите в лагера

• Всеки Родител е Добре Дошъл:

• Всеки Родител може да остане колкото време иска;

• Всеки Родител е добре дошъл да се включва в дейностите на лагера с молба да не отнема инициативността на децата и да  възпитава в себе си основните принципи на лагера, както следва:

САМО В СВОБОДАТА НА ДЕТЕТО  МОЖЕ ДА СЕ ПРОЯВИ ТВОРЧЕСТВОТО НА ДЕТСКАТА ДУША.

На лагера Родителят върви в пътя да има ПЪЛНО ДОВЕРИЕ, Да БлагоПожелава ЗДРАВЕ и да се моли  за случването на Детската Душа така, както тя най-добре знае. 

Лагерът работи в помощ на обръщане на модела от  МОЯТА РОДИТЕЛСКА ВОЛЯ Е ВОЛЯ И НА ДЕТЕТО МИ В ДЕТСКАТА ВОЛЯ Е ВОЛЯТА, КОЯТО ПРИЕМАМ И ЗАЧИТАМ!

Беше 7 май 2024. Поканата на Катя и вътрешното ми усещане за нещо, което носи живот ме доведоха на изложбата й в град Петрич. Бях леко закъснял. Катя се носеше по морските вълни, които  душите на твореца и на зрителя създават и които са особено силни на откриване. Очите ми се спряха на Белчо, нейното най-голямо от три деца. Белчо е на 6, ама се чувства като на 7, че дори на 8. Детето ме видя и радостният му детски възглас някак отми умората от пътя с обръщанието: "Апостоллллл!"

С тичане се доближихме с Белчо един до друг. В онзи момент все още не бяхме измислили наш личен поздрав, превръщащ ръкостискането в цял танц. Това се случи по-късно точно на тази изложба. 

-Белчооооо! Белчо, я ми покажи твоята любима картина!

Детето ме хвана за ръка и ме заведе. Заведе ме без да се чуди. Доведе ме до неговата любима  картина и на метър от нея ме спря с думите:

-Ето тази!

-А как се казва?

Белчо се замисли. Огледа се. Потърси помощ от своя ангел - родител. В историческия музей в Петрич, превърнат в изложбена зала, имаше картини, за които Катя не бе успяла да постави табелки с имена. Морето бе предвидило това да се случва в движение. Тази картина бе точно такава, без име. Преди да сме казали каквото и да е, изпращащи само с мислите си и погледите си въпросите си, Катя се появи. Тя, без да ни обръща много внимание, залепи едно малко правоъгълно късче хартия, на което имаше напечатано име. После пак така подхваната от вълната като морска пяна се премести към другите платна. Инстинктивно направих половин крачка, после още малко, за да мога да прочета. Онзи вътрешен глас, дето одобри снимката от лагера, и тук радостно възкликна: 

-Това Е! Това Е името на картината! Друго няма!

-Белчо, знаеш ли какво е БлагоСлавяне?

-Апостол, знаеш ли, че мога да се катеря сам по скали и да скачам във вода!

-Белчо, а ти знаеш ли, че майка ти, ако ти даде една такава БлагоСлавяща целувка, ще бъдеш десет пъти по-силен, по-смел, по-разумен. Майка ти няма да е до тебе, но така ще ти помага десет пъти повече.

Белчо ме погледна с детския си поглед с една смесица от "знам и за какво говори Апостол". 

Вихърът на творческото море ни понесе. Дойдоха гости на изложбата и верни другари на Белчо. И те като него на по 6 - 7 години, ама с усещането на поне гимназисти :). 

Останах насаме с картината "БлагоСлавяне". Морето утихна за мен. Бях в дълбините му само аз и БлагоСлавяне.  Гледах я, усмихвах се вътрешно с радост и си мислих, че Катя Христова е целунала по челото БлагоСлавящо своето голямо момче. Ами да, щом се катери сам по скали и скача във вода. 

Амин и Да Бъде за всички нас, родители и възрастни, да отправяме своите видими и невидими БлагоСлавяния всеки ден, всеки час, всякоя минута!

Любов Миронова и нейното докосване до детски лагер "Деца в Свобода и Творчество"

Беше 16 май 2024 на конференция по Обществено Здраве в настоящето и бъдещето в Благоевград. С красотата на онази непринуденост, с която си пожелаваш нещо и го оставаш само да се случи, се сбъдна една кратка среща между мен и Любов Миронова. Краткият разговор в споделените имейли изпратиха от Любов Миронова към мен и към всички родители и възрастни на лагера едно видео. 

В имейла преди да ми изпрати линка на видеото бе написала:

Във връзка с лагерите, за които ми спомена, ти изпращам едно кратко видео, което дава обогатяване, на това, до което интуитивно си достигнал. То е подходящо за деца в твоята таргет група 7-12 год. 

-Това Е! Поне за сега - каза с усмивка вътрешният глас!