Срещи Миг Вечност

Покана за 1-ва След-Лагерна Среща

Сигурно повечето от вас са усетили една лека, средна, че и дълбока тъга след като лагера свръши. Тя тъгата е така устроена, че може да ви е докоснала още даже докато лагера е бил в действие. При мен така действа, като усетя да свършва ваканцията и увесвам нос. Може да се появи в миговете на раздяла или някога във времето след това. Наскоро прочетох едно красиво споделяне за тъгата. Написала го е Петя някъде преди две години. Към нейните думи ще добавя и едни, които споделих на Дари.

"Затова е трудно да не липсва тъга, тя е нужна, за да ни напомня, за нещо, което е било чудно и рядко в нашия живот"

"Тъгата е необходима, за да ни подскаже, че всеки от нас трябва да се опита, когато отново ни се отвори възможност за среща да бъде по-добра версия на себе си, по-добър човек."

От както лагерът завърши в главата ми се въртят какви ли не идеи да си организираме кратки срещи, зимен лагер, пролетен лагер и разбира се летен. Не съм спрял да се оглеждам за местенца, които ще са ни подходящи, за събития, за които мога да ви споделя и в които, който усети и има възможност да се включи.

Днес е денят да ви споделя за първата идея превръщаща се от мисли в слово, в покана за кратка среща.

Преди да го направя ще ви разкажа историята как се случи. На който не му се чете историята може директно да отиде на поканата. Ето я историята.

От самото си начало, от зачатието си идеята за лагера носи някак ДНК от "Асамблея Знаме на Мира".

Носи го прегръщайки завета на Асамблеята - Единство, Творчество, Красота и прочитайки го по свой начин с Деца в Свобода и Творчество.
Носи го и с логото на Асамблеята отпечатано в долния ляв ъгъл на лицевия принт с витрувианския човек.
Носи го с усещането, че някога завета даден от Людмила Живкова:

" Новите научни лаборатории да са единствено и само сред природата"

Някога може да го случим на лагера.

Носи го и с още нещо, което докато се случваше лагера не можех да разбера, но сега ми се струва, че съм открил нещичко.

По време на лагера по един и друг начин с имена на възрастни, родители, деца се появиха много, много хора носещи в името си Мир или име означаващо Мир. Надписът, който изписаха децата с телата си, за да ги снима Борето с дрона също бе на думата МИР. Още по време на лагера имах вътрешно желание ако се отвори канал на случване да направим една мълчалива молитва за Мир. Да участваме в нея децата от лагера, родителите и някак на специално място да бъдат тези, които носят Мира с името си. На лагера не се отвори такъв канал. Това вдъхновение остана да чака своя ред, за да се случи на най-правилното място и в най-правилния момент.

Дългата История на Кратко или ПОКАНА

Оптравям покана към всеки един бил горе на Изгрева на Любовта между 20 юли и 4 август. Покана и към всеки, който ще прочете и изпита вътрешен трепет да дойде.

Поканата е да се съберем на 02.Ноември. 2025 от 11 часа на Монумент Камбаните в София и да направим един Кръг на Вдъхновението.

При мен има вече едно вдъхновение, което носи в себе си думата Мир и което ще ви споделя още сега.

Вдъхновение да направим това, за което не беше даден канал по време на лагера. Да отправим всички заедно в мълчание нажеланията си за мир. Да поставим в центъра на нашия кръг за мир, всички които носят името Мир или името им означава мир и да се помолим в тишина.

Имам и още едно вдъхновение, което ще ви го споделя само от части. Ще го нарека ВДЪХНОВЕНИЕ ПЛОСКИ КАМЪНИ. За него всеки може да донесе по един плосък морски или речен камък с големина на една педя на възрастен в диаметър. По време на събирането ни ще активираме острова на творчеството РИСУВАНЕ и ще изпишем върху всеки камък неща, които ще ви споделя като се видим.

😀Ще нося топки🏐 и федербали🏸. Вземете си тениските и ще си спретнем народна топка и още нещо.😀

Място на срещата: Монументът Камбаните в София.

Дата: 02.11.2024 Час: 11:00

Място за паркиране на автомобил

За да приемете да се включите в поканата. Влезте във вайбър групата и отворете прикачената публикация. В нея като коментар запишете следното.

Името ми е Апостол Апостолов на 47 години от София, искам да дойда на монумента и ще нося речен камък.

▶️▶️▶️▶️▶️Линк за достъп до вайбър групата◀◀◀◀◀◀

Преди около 10 дни с мен се свърза Светльо, за да ми сподели нещо което се върти в главата на Тара. Тара и Светльо са мои приятели. Тара и Светльо са Приятели на Изгрева на Любовта. Ръководят кухня с разнос на храна из София, която се казва БлагГост. Тара готви, Светльо доставя. Гласят гозбите с Любов, за да прониква импулса на Любовта във всеки споделил храната с тях.

Беше 8-ми октомври малко след 16:00, когато по неведомите и неясни пътища се засякохме с Тара в градинката на Учителя. Тара седеше на една от малкото слънчеви пейки. Поздравихме се, после, после помълчахме. Направихме си направо един спонтанен кръг на вдъхновението. Тара започна да ми разказва за нейното вдъхновение. За желанието и да се съберем на Монументът Камбаните в София. Разказа ми, колко душата и е свързана с Монумента. Сподели ми и колко красиви знаци и предизвестяват, че сега е времето за това. Да се съберем на Монумента и да отправим мирните си послания, да ударим тихо и смирено камбаните. Сподели ми и че има желание да ми предаде този нейн импулс така че той да стигне и до децата от лагера. Докато Тара ми разказваше, душата ми се радваше. Намираше си нейните отговори, защо молитвата за мир не се случи. Просто е отлежавала, чакала е своето време и място. Време беше да споделя на Тара как Асамблеята "Знаме на Мира" и как думата Мир е преплетена в лагера и как от месеци търся събитие, на което деца и родители от лагера "Деца в Свобода и Творчество" да се съберем и как мисля че днес го намерих. Събитие с кауза.

Page updated

Google Sites

Report abuse